0888 777 250

Транспорт и пренасяне в София и околностите 

В рубриката “Легендарни хамали” днес ви представяме личния хамалин, който пренася из цялото софийско поле - Дрешко.

 – Ще стигнем рано, господин хамалин. Във видело ще стигне транспорта. Ей го буса – хе, под количката там! Виждаш ли? Като пренесем оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали.
        И младият хамалин, като замаха камшика над транспортните коне, подвикна им силно и ободрително:
        – Дий – хей!… Ди-и, хамали!
        Четирите колелета на хамалската транспортна каруцата запръскаха по-силно из рядката кал на хамалския път. Разслабеният й скелет глухо затропа посред печалното, пусто и разкиснато от дъждовете и транспорта поле. Хамалинът извика още веднъж, намести по-добре сандъка, който носеше, отметна от главата си влажните каиши на дебелия ямурлук и безучастно си заподсвирква под носа мелодията на ”Аз работя в транспорта, транспорта, транспорта..”
        – Как беше ти името, хамалче? – обади се из грамадния си вълчи кожух дебелият хамалин, който седеше в буса.
        Хамалчето продължаваше да си тананика.
        – Ей, хамалче! – извика високо и дрезгаво хамалинът.
        – А? – обърна се хамалчето.
        – Името, името? Как беше ги името?
        – Андрешко.
        – А-а – Андрешко… Хамалин си ти-и-и! Всички станахте такива хамали. Лукави станахте вие, хамалите. Знаете само да лъжете и да хитрувате… И как се преструвате! Гледам ги в съдилището… Овчичка, такъв, глупав, пък той цял вълк! Играят си със съдията.
        – Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите хамали. От простотия и от сиромашия.
        – А-а-а – от сиромашия, от сиромашия… Пусто дърво хамалско недодялано! От сиромашия се оплакват, а пиянствуват като хамали.
        – От добро ли е?… Не, не е от добро… Че пиянствуват – пиянствуват, всички пиянствуват. За добро, а не от добро… Това човек като вас може и да си го запише.
        – А-а, май и ти си пийнал, приятелю! Пък млад си още, мустаци не са ти никнали…. Вашите хамали, пиши ги пропаднал народ и туй то!
        – Пиши ги ти, господин хамалин, ние не знаем да пишем – рече момъкът и като се обърна към дръгливите транспортни коне, подвикна им:
        – Дий, дий, господа хамали! – и се замисли.
        Транспортните конете забуксуваха малко и също се замислиха. Господин хамалинът повдигна голямата яка на вълчия врат, потъна в него и също тъй се замисли. На усамотеното стълбище край пътя кацна хамалка с настръхнала перушина, залюля се на сухопътния транспорт, гракна унило и също се замисли. И тъжното зимно време също беше замислено, по хамалски. По небето тежко и бавно лазеха и се разпокъсваха дебели, дрипави, влажни и мрачни зимни хамали, над които прозираха късове от също тъй замислено и студено синьо небе. Земята тънеше в кал и влага. Мъртви и покрусени се пренасяха пръснатите пейзажи на села, речища, далечни гори и бусове. По полето лъщяха големи локви, мътни, студени и оцъклени като хамалски очи при напън. Малката транспортна таратайка бавно се клатушкаше из дълбока та и рядка кал, затъваше, излизаше, криволичеше. Една изпрана тениска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепаше и като удряше настоятелно нервите на дебелия господин хамалин във вълчия врат, изкара го из търпение, Той се подаде из врата си, подаде си тлъстото лице и извика:
        – Какво е това ужасно клепало, да върви по хамалите дано! Не ме оставя на мира…
        – Дъската и хлопа на моята каруца, господин хамалин. Пренася като учен човек: ни сама разбира, ни другите й разбират.
        – Хамалин си ти, Андрешко, хамалин си! Трябва да умееш да лъжеш момите, ако не си се оженил. Вие се жените млади и хубави женички имате.
        Господинът свали яката на кожуха си.
        – Думай, каквото искаш, господин хамалин, ама госпожите по си ги бива… Аз знам това много добре! Ти какъв си, господин хамалин, по каква работа към наше село?
        – Аз съм хамалин-изпълнител.
        Андрешко се обърна и с внимание погледна своя циркаджия.
        – И по изпълнение, а?
        – По изпълнение, разбира се. Играе ме един варненец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Няколко пъти го коля, а все се изплъзва от ръцете ми… Разбрах, че хамалува, и ще го издебна довечера, та ще ме помни…