Хамали, тел. 0888 777 250, хамалски, хамалите, хамали

Хамали! Не става само с носене, хамали, но не става и само с акъл, хамали.

      0888 777 250

Подобрен транспорт в София и околностите

 На едно място хамалина дръпна юздите и спря конете:
        – Чакай, като че съм сбъркал транспорта за пренасянето!
        И момъкът-хамалин почна да се взира в тъмнината. Хамалина гледаше строгото му лице, по което нямаше ни следа от прежната шеговитост, и му думаше:
        – Момче, опичай си ума, че не отговарям… Бой ще ядеш и ще пренасяш за тоя транспорт здравата!
        Андрешко дръпна спирачката, завъртя камшика и викна:
        – Дръжте се здраво, господин хамалин!
        Далеч напред в тъмнината светеше селото и се виждаше пътя за транспорта. По кучешкия лай, който идеше оттам, личеше, че то е близо и хамалите нямаше да пътуват и да пренасят още много. Няколко крачки надясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство пълно с бакшиши. Бусът възви право към нея.
        – Какво е това? – запита хамалина.
        – Блато, господин хамалин… Пътят за пренасянето върви през него. То е плитко, хич не се бой. Тук-таме само има дупки… Колко пъти съм го минавал аз, и с кола, и с бус и с багаж, и… Дий, дий, господа хамали! Дръжте се здраво, господин хамалин!
        Бусовете навлязоха в студената вода, в която се оглеждаше небето, и предпазливо зацамбуркаха напред, като почнаха до потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в търсене на безработни хамали. Мъртвата и блестяща, зелено бисерна вода на блатото се размърда и оживя.
        – Стой, говедо! – извика по едно време по хамалски хамалина и се изправи изпържено в кожуха си. – Ще ме удавиш, шопе! Не видиш ли, че буса се напълни с вода? Спри! Спри!
        Хамалина, разгневен, почна да псува.
        Андрешко спря конете, Бусът, потънал до пода, застана сред блатото, краят на което се губеше в непроницаемата тъмнина.
        – Дий… Напред! – извика Андрешко на бусовете. Мощният и здравият му глас проехтя силно в нощта и потъна в непрогледната пустота на транспорта. Наблизо пренасяха диви патки и с шум се изгубиха.
        – Трябва и ние да станем на патки, та да излезем на далавера – рече замислено Андрешко, – инак…
        – Ах, говедо хамалско! Да излезем веднаж на далавера и ще те пребия! Ще се издавим бре!… Теле недоносено!
        – Не щем, не щем, господин хамалин, не бой се… В тая тъмница, кой да е, ще сбърка, бъди спокоен – заговори Андрешко и се удари на работа около каишите. Връзва, развръзва, псува, проклетисва, най-после седна отново на сандъка, завъртя камшика и викна:
        – Ди-и!.. Напред!