Хамали от Елин Пелин

        – Тъмно е, господа хамали, тъмно е, не се вижда нищо!… Пък и буса отиде на пренасяне! Как да ти помогна? Не мога.
        Хамалите чуваха тоя ехиден глас, на транспорт из тъмнината, и се ужасяваше. Как? Да остане тук! Всред багажа! Всред тая студена, зелена хамалска верига, краят на която не се виждаше!
        – Ела, бре! Андрешко! Пари ще ти дам, колкото искаш! И бизнес!… Пренеси ме!… Ще се сецна бе!… Деца имам!… Хлапако, нямаш ли въжета – завика в отчаяние той, ала никой вече не се обади.
        Тогава шефа на хамалите отчаяно и безумно зарева към селото:
        – Ей, хлапе… говедо… хамал… вол… дръвник! Ела! Избави ме!… Смили се бе! Животно… селяндур… шоп! Ах-ах!… Помощ, помощ!
        И като седна в буса, с неизвестна марка, потъна в одялата си и се разрида като дете.Но тъмнината не му отговори.