0888 777 250 - за поръчка на транспорт в София и околностите
Нека носим йоще срама по челото,
синила от въже, следи от теглото;
и поука тежка когат’ сме на зор
да ни е картината продупчена с чвор;
нека ни отнася исторйята, века,
нека е „хамали” името ни; нека
От Беласица стара та чак до Батак -
хамалите носят, не подгъват крак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупените вази и следите видни
по врата ни още от хомота стар;
нека тез пет лева да ни бъдат дар!
Нека. Но ний знаем, че хамали бавно
носят нещо ново, носят нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що въжето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, хамалски връх,
покрит с бели върви и със потен мъх
на безсмъртен пренос паметник огромен;
щото за хамалът има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта хамалог’я кат бакърно грей,
едно име ново и хамалогично,
като Две могили славно, безгранично,
що опора дава, избърсва потта,
и ни освежава като чаша вода.
Р-ремонта!
Три деня младите хамали
кашоните носят. През горските хали
трепетно пренасят и вече ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
хамалите лазят по урвата дива
и с одяло стелят, и пот ги залива.
Буре подир буре! Каяк след каяк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Носете! Тамо са парити!”
И ордите тръгват със тела набити,
и бяха милиони – цяла махала.
Върхът отговаря с други вик: ела!
И с нов дъжд кашони, пликове и вървье;
хамалите наши, оплискани с кърви,
пушкат и оттласкват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
рамена геройски под багаж да сложи,
и един сак повеч горе да положи.
Стъпалата екнат. Съседи ревът.
- ”Качваме пиано” - те падат, и мрът;
Носят като тигри, лочат като овци
и пак се запретват; хамали, орловци
кат лъвове вдигат вързопа раздут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Шефът е отчаян, клиентът е лют.
Три дни веч носят, но помощ не иди,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
- ”Късат се, падат!” - „Спокойно, без страх!
Във шъпа скатайте и в кашона Ксерокс”.
Изсипват се, падат; всичките нащрек съ!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столевков, почти се насрал,
ревна гороломно: “Млади новобранци,
за първите има от златните ланци!
на вашата сила Клиент довери
дома се, жената, портфейла дори!”
При тез думи силни хамалите горди
забърсват геройски наболите морди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Хамали пренасят канари тогаз,
въжетата липсват, но жилите траят,
бусът се пречупва - плещите остаят
и сладката тежест притиска кракът
бакшиша - далече, цигарите - кът,
със сила юнашка искаме победа.
- “Българин е Господ и строго ви гледа!”
- ”Ама тоя връх висок е: ще ни се опре,
да бехме мангали викнали поне!”
……………
Няма вече бира! Има хекатомба!
Всяко кюфте меч е, а кебапче - бомба,
всяко нещо - глътвам, и къде не знам -
столове и маси изчезнаха там.
- “Грабвайте телата!” - някой си измляска
и трупите свински фръкнаха завчаска
над въглени черни, та в огнена жар,
цвърчат, омазнени като Божи дар!
Хамалите тръпнат, друг път не видели
ведно да печат се живи и умрели,
и въздуха цепят със майсторски шиш.
- „Струваше си гърча за тоя бакшиш!”
Хамалите наши като скали твърди
пържолите ръфат от пушени гърди
и фъфлят се песни в несвързана реч,
като виждат - харно, живее се веч…
Но набори нови от орди дивашки
матраци ще носят безстрашно, юнашки…
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Ремонтът започва със гръм…
И днес йоще Блокът, ремонт кат зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!